Каюта #325

Заглавие: Re: Каюта #325 Чет Дек 27, 2007 1:39 pm

Мария се огледа из празната стая.Бе отишла до банята за миг, а вече се бе появило четвърто легло и бе празно.Тя отвори вратата, за да проветри и се отпусна на леглото си.

ПП:Брях, бряях, разболях се малко и вие ма забравихтее!Тц тц...

Заглавие: Re: Каюта #325 Чет Дек 27, 2007 4:01 pm

Трите момичета нахлуха смеейки се в каютата.Но щом видяха отпусналта се на леглото Мария веднага се спогледаха и спряха да се хихикат...Мария се изправи и погледна момичетата.
-Здрасти!-каза Ники-ние малко се поразходихме докато тръгна кораба и решихме да слезнем преди да се потопи....!
-Надявам се да не се сърдиш че те оставихме сама!-каза и фифи и седна до нея на леглото
-Здрасти!Аз съм Джулия!-представи се Джулия-Ще бъда във вашата каюта,ако нямате нищо против! Rolling Eyes

Заглавие: Re: Каюта #325 Пет Дек 28, 2007 4:28 pm

Мария само махна с ръка и стана бързо.Корабът се разклати изведнъж и всички в каютата потрепнаха изплашени.Водата се удряше в шлюзовете, а полилеят се раздрънча и Мария се хвана здраво за леглото си.
-Да не би случайно да се издигаме?
Момичетата се бяха изплашили и седяха като вкаменени до вратата, хванати една за друга.Усети се силен трус и водата се разплиска шумно.Ледените лъчи на зимното слънце пробляснаха през малките прозорец и огряха стаята.Мария се изправи бързо и излезе от стаята.Тръгна бързо напред, но когато усети, че момичетата са още в стаята, се върна и викна.
-Хайде, нека се качим на полубата!

Заглавие: Re: Каюта #325 Съб Фев 23, 2008 1:10 pm

Когато видя за първи път кораба който щеше да го закара до училището,Мерик не беше никак учуден,но когато се качи на борда веднага изпита тази тръпка преди всяко голямо пътешествие което предприемаше.Кораба наистина беше красив особено с тези бели платна които вятъра подухдавеше с лекота.Във кораба всичко светеше и точно това накара Мерик да пристъпи на борда на този кораб.Любобитството което го мъчеше него напусна и той веднага се качи на палубата.Подуха лек ветрец който разроши белите му коси и го накара да се усмихне за втори път тази нощ.Изведнъж и любопитството му натделя и той влезе във една от каютите.Вътре наистина беше красиво и притяно.Изненада го това,че куфарите му вече седяха в каютата.Съмнението,че домашното му духче Зигфрид се се погрижил за това се увеличи когато видя оцапания килим на който бяха оставени отпачатъци от нечии малки краченца,вероятно принадлежащи на вярното духче.Стъпките водеха точно до камината където гореше слаб огън и това накара Мерик да се усети,че Зигфрид отново е използвал летешната пудра без негово разрешение.Сядайки на един от фотьойлите,той въздъхна тешко.Беше изключително изморен и без да се усети задряма на удобния фотьойл докато в камината гореше приятен огън.