Из дебрите на горските пътечки

В тъмните дебри на нощта луната се спуска над тъмната гора и самотен бухал пее приспивната си песен.Високите и вековни дървета си спомнят многото видения и дългия си живот, и притихнали пазят аромата на тишината.По земята нападалите съчки съхнат в очакване някой да ги събере, но оттук вече никой не минава, оттук е само път за никъде.
~V~

Из дълбините на гората се спотайват еднорозите и горските елфи, но те не се показвайт толкова напред.Затова навътре в гората кипи от живот, но по началните пътечки и глухи завои мълчанието и тишината господстват.

Не много навътре се мъдри мостчето с фенерите, както го нарекли преди години учениците.Единствените спомени за него идват от дърветата, но те не споделят историйти си на всеки.
~V~

Никой не знае от къде идват вечните ледени корони на дърветата в най-северните части на гората, но те са факт.Едни от най-прекрасните видения в света на магията са Ледените Корони.

Саломон беше решил да се разходи из околностите на Манрон. Излезна от замъка и се огледа - ледена пустош и снежни виелици. От едната страна на училището се виждаха силуети на планини и се чуваше вода. Момчето предположи, че това са ледените водопадите. В другата посока пък бе пътят към селцето, а пред него се разкриваше силуета на ледени дървета. Соломон закрачи бавно в снежните преспи, насочвайки се именно към заснежената гора. Вървя може би 5 или 10 минути, но в този студ всякаш бяха часове. Стигна до началото на гората и видя нещо като пътека. Гората бе изумително красива - лек снежец се сипеше от тук от там между клоните на дърветата, някак приятна тишина и нещо което му стана много странно - всякаш беше на завед. Нямаше и помен от шумните виелици, дори и водопадите не се чуваха. Нищо, освен една тишина. Момчето идваше от доста топла страна и не познаваше снега, но тази гора... Имаше нещо много странно, в нея се чувстваше безкрайно спокоен и не му беше студено. Наблюдаваше с огромен интерес ледените висулки, извиващи се по клоните на дърветата и техните стволове, като малки лиани. Наистина беше много красиво. Момчето навлизаше все по навътре в гората с бавни стъпки и без да се интересува за пътят назад. Там навътре имаше нещо, което го привличаше, което го дърпаше навътре... Саломон не знаеше какво, но го усещаше. Всякаш някой го викаше. Момчето се бе унесло и дори не усети, когато някой зад него го хвана за рамото и го спря:
- Не продължавай навътре, опасно е! - каза някой и момчето се обърна да види кой го е извадил от снежния унес...

това беше Стефан Фиоро.
-Хей добре ли си?-попита уплашено директорът.-Не знаеш ли че достапа на ученици е забранен - можеше да пострадаш.-скастри го Стефан

Момчето се засрами. Беше му страшно гузно, че още не бяха почнали училище, а вече директора го скастри. Създаваше си лошо впечатление или поне момчето си мислеше така.
- Аз, такова... ъъъ... ами просто търсех някъде да се разходя и от вътрешността се чуваше нещо много хубаво и просто ме придърпа насам. Не знам какво е, но мисля, че музиката, която се чува е много приятна. Какво има там, че е забранено за ученици? - попита момчето с интерес, без да се интересува дали е опасно или не.

Директорът изтръпна.Нима момчето знаеше тайната на гората.Как е възможно като я знае само той.
-Мм..ами виж просто не е хубаво да се приближаваш насам..-замри диресторът притеснен..-Ъ.ъ.ъ така е он векове просто е забранено

Момчето се разочарова. Нещо там го даряваше с необикновенно спокойствие, а и музиката, която се разнасяше между заснежените вековни дървета го викаше и мамеше. Момчето изгаряше от огромно любопитство, но предположи, че за сега ще е по-добре да не си насилва късмета. Реши да послуша директора и да не пристъпва повече навътре.
- Ах, ами явно не ми е писано да разбера. Може би, някой ден... - помисли си момчето, но усети строгия поглед на директора върху себе си. Саломон се притесни. Не знаеше какво да каже и наведе глава. Директора се усмихна, потупа го по-рамото и каза:
- Посещавал ли си селцето наблизо? Има какво да се види.
- Все още не съм, но пък така или иначе няма какво да правя, ще отида до там. - и двамата се упътиха назад по пътечката. Момчето все още мислеше за мелодията, която все още чуваше.
- Дали в библиотеката има подходяща книга свързана с тази гора? - попита момчето, а директора отново се притесни...

-Виж момче, виждам че си любопитно но за сега няма да разбереш какво има.Може би след време като почне учебниця процес и преценя че мога да ти се доваря и ти можеж да примеш какво има вътре ще ти кажа.-усмихна се Стефан.

Момчето се усмихна равнодушно и прие ултиматума. Това, че все пак може да разбере какво толкова го влече навътре го обнадеждаваше.
-Благодаря директоре. Все пак по-добре от нищо. - добави момчето. Саломон и директора излезнаха от гората и се насочиха към Раскун...

ПП Сори, че не те питам, ама идваш с мен в Раскун, пък пътюм, ако щеш бягай.