Manron School

We are back again
 
ИндексИндекс  ЗбИжЗИЙЗбИжЗИЙ  КалендарКалендар  ГалерияГалерия  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 За Манрон

Go down 
АвторСъобщение
Amor Gitano
Don't Blame Me ... I'm JuSt a RoCk StaR


Female Брой мнения : 231
Registration date : 16.12.2007

Character sheet
Описание на Героя:

ПисанеЗаглавие: За Манрон   Съб Фев 09, 2008 10:15 pm

През 1022 година Анна Пепър, родом от Уелс, Англия, само на 22 години, заедно с група млади жени бяга от родината си в опит да се предпази от войните и опустошението.Объркан кораб обаче я откарва в Русия, където се запознава с Петър Богатир, млад предприемач с преспиоритетно бъдеще, я приема в дома си и я подслонява докато намери начин да се върне обратно, но за съжаление по лошото стечение на обстоятелствата това се оказва невъзможно и заедно с старият приятел на Петър, Дмитрий, тримата изпадат в нелепа ситуация.Анна, започнала да помага на Петър, губи голяма част от документацията при обир и бизнесът се разпада.Дмитрий, който също взима участие в работата е намесен и тримата се изправят пред неясно бъдеще.
Съдбата обаче ги среща с известният тогава адвокат Владимир Чубраз.По това време обаче работата на защитник или по-известна като адвокат, все още навлиза и закона не зачита правата и думите му.Тримата биват осъдени за измами, а Владимир като съучастник.Обявяват Анна за бегълка, а приятелите и се обявяват за нея и четиримата заедно биват прогонени от Южните покрайнини на Русия към Север.
През студената зима на 1023 година четиримата прогонени от закона млади и наивни магьосници се отправят към Ледената пустиня в северните покрайнини на Русия.Анна Пепър, свободната и щастливата, Владимир Чубраз, всеотдайният и винаги първи, Петър Богатир, бързият, смелият, непокорният, както всеки щеше да каже и Дмитрий Заран, непоколебимият, студеният.Всеки от тях притежавал своите качества, всеки знаел какво иска и но и какво може.
Но, за да разберете тази история, така както ние бихме искали нека се върнем в началото.Тогава, когато те все още бяха само четиримата с мечтата, а не Директорите на академията за Магия и Магическо Изкуство Манрон.
И ето ни сега.24 декември 1023 година.Това е денят, в който заместник-министър прецедателя, произнася присъдата на четирима на пръв поглед обикновени бежанци от Южните покрайнини да бъдат прогонени...на Север.И до днес думите му се пазят в "Първа история на Манрон".
След пет години на скитане из известните с невиждания другаде студ и непреходни ледници пустини, четиримата станали приятели по случайното стечение на съдбата, решават да направят това, за което винаги били мечтали...или с една дума Манрон!



Десет години по-късно огромен замък, разоположен само на метри от Величествените водопати на Ян, отваря врати за първото поколение млади магьосници дошли в северна Русия.Първата година в замъкът била трудна и не особена обнадеждаваща.Из обществото се говорело за падането на замъка, както и за непредвидени кавги и раздели между директорите, но такова нещо твърдо не последвало.След като първите завършили, дошло времето на големи промени.Близо край замъка бил основан малък град наречен Раскун по името на един от боговете на гоблините.Градчето още от тогава имало малко население, но и то било достатъчно, за да се развие търговия и скоро да отворят врати първите магазинчета и кръчми по уличките.
Така във втората година на Манрон, вече имало една переспектива повече.Учениците се радвали на ежеседмичните разходки до градчето и пълнели джобовете си с вкусни сладкиши и малки дрънкулки, които после носели вкъщи.
В началото училището започнало само с няколко предмета, от първа необходимост за магьосника, но колкото по-напред вървяло училището, толкова повече нови учители и общества се събирали и разпускали.Скоро започнало изучаването на по-голяма част от расите и това бързо събрало неочаквано много нови ученици, готови да се гмурнат в науките.Вече не се носели слухове за падането на академията и Анна, Петър, Владимир и Дмитрий знаели, че градят нещо велико.



Десет години след началото дошло време и за новите проблеми и спънки.Из околията бродели множество великански групи и стада, които прокопавали подземни тунели, разбивайки леда, и стигали до вътрешността на замъка, където всявали ужас и безпокойство.Тогава, точно в навечерието на 1033 година, Владимир Богатир засява сам голямата елхова гора, която не позволявала на гигантите да стигат до замъка.Гората е всеизвестна с непроходимите си блата и Езерната клетка, която не прощава.Тя захващала посмелият да я докосне и до душала до мигът, в който и последната капка кръв застинела в тялото му.Великаните опитвали да я прекосят не веднъж, но след като открили, че е невъзможно само легендите носят слуха, че се отправили на юг.Създаването на гората било притеснително за някой, тъй като тя била опасна и бързо се населвала с множество непознати и странни същества.Не след дълго кентаври и еднорози започнали да пълнят пространството между иглите на дърветата.Няколко години били нужни на директорите да се сближат и опитомят животните, но това станало и поредните проблеми отминали, а пергаментите с историята се пишели.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
За Манрон
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Manron School :: Първи стъпки в Манрон :: История на Манрон-
Идете на: