Какво се прави тук?

Корабът Бако е вашият превоз към Замъкът Манрон.Понеже замъкът се намира в вечно заледените пустини - корабът се звижи в подземните води и изплува на повърхността на водопада.Вашата задача тук е под формата на РП да обесните как ви е преминало пътуването - впечатления,случки.
Тук се срещате и влизате.Когато си намерите каюта правите нова тема и описвате преживяванията си в каютата отделно

Не знам Значи тръгвате от пристанището!!!Там, с който тръгнете - тръгнете!Търсите си каюта с него.Каютите са по двама и трима, но във веднъж записана за двама каюта трето легло не влиза!
Ира

С няколко минути закъснение от водата се издигна огромен подводен кораб.След изплуването му на повърхността,той равълнува водите,а вълните станаха по-голями.Времето бе слънчево,но изобщо не бе топло.Ник се надяваше да завали сняг,но вероятността бе малка.Момичето стана от пейката и се запъти към корабът,даде път двама малчугана и се качи.Корабът беше страхотех,и оправда очакванията на момичето.Остави багажа си в определеното помещение и тръгна да оглежда.И тъй както си бе непохватна се спъна още в първия човек,оито видя.

-Опа.Извинявай.-смотулеви Мария и се поизправи.-Аз съм нещо като заместник директор.Приятно ми е!Мария-Паола!
Тя подаде ръка и поизтупа панталона си.

-Никол,и на мен ми е приятно.Ами аз съжалям за това,малко съм непохвтна..е не малко-каза тя и подаде ръката си-Значи вие сте замесник директорката,искам да ви поздравя за кораба,страхотен е-каза Ник като се опита да звучи подмазвачески.

-Ахах, не благодари на мен.-засмя се Мария.-Е, от кой дом се надяваш да си?

-Ами честно казано..нямам предтава,но имам чувството че ще или Зарон или Пепър-каза тя като се почеша по главата-но ще видим.

В това време влезе Could`Be.Той не очакваше че в каютата има някой и леко се стресна...

Ние не сме в каюта, а на входа на кораба.

Мария се замисли и се усмихна на момичето.
-А ето го и самият директор.-тя помаха.-Е, аз отивам към каютите, защото искам от тези по-далеч от кухнята.Ще дойдеш ли с мен?-тя погледна Никол.

-Ник погледна към директора и после каза:
-Ами да,защо не-и последва Мария.

Двете пообиколиха и накрая Мария се спря пред една каюта с номер #325.
-Според мен, това ще да е.Какво мислиш?
Момичето бутна вратата и се огледа.Стаичката бе широка и уютна.В ъгъла грееше малка камина, а точно насреща и имаше две легла разпределени в двата края на стаята.До всяко легло си имаше и малко нощно шкафче, на което се мъдреше ваза с редени рози.
На пода бе постлан мек килим, а по люковете се спускаха перденца от мек памук.

-Мда,определено ще е тази-каза Ник и влезе навътре с Мария.Стаята бе страхотна,имаше се всичко,а леглата бяха голями.Ники забеляза мъжът които донесе багажа им,и бавно излезе от стаята.След като голеда стаята и пребърка всичко,Ники започна да оправя багажа си:
-Е Мария разкажи ми нещо за себе си?-попита любопитно Ник.

Ники,която се размтаваше нагоре надолу из кораба.Тя забеляза момчето,което подпираше стената и отиде до него:
-Спокойно няма да падне стената.Защо не си намериш каюта-пшопита Ник любопитно,а момчето посочи табелката-А де бе,хайде ела ще те разведа наоколо и ще ти покажа къде са каютите.Впрочем Никол Фокс,приятно ми-каза тя и поведе момчето.

Жизел се бе качила на кораба, но странно нямаше много хора. Тя си представяше, че всички каюти ще са заети, но не беше така. Момичeто се надяваше пътуването да не е много дълго, защото мисълта, че се намира на метри от изкушавщата вода я побъркваше. Тя искаше да зареже всичките си неща на палубата и да се хвърли в морските води. Но това едва ли щеше да се случи и Сейнт Клейр се примири.
По време на пътуването тя срещна доста непознати лица. В дейсвителност тя не срещна нито едно познато, но това не я вълнуваше .Така или иначе бе унила и искаше само и единствено да стигне до училището. Прекарваше влемето си на палубата, гледайки как прекрасните вълни се разбиват в кораба.
Най-сетне "Бако" достигна до руското училище. Жизел се промъкна пред всички с надменна усмивка и слезе първа. След час вече беше в училището, на път към дома си...

П.П. Доколкото разбрах корабът вече е пристигнал...и годината е започнала...предполагам че поста ми не е грешен...ако е може да го изтриете

Мелъни отметна хубавата си коса. Сега тя приличаше по-скоро на светло-ръжденикаво, клонящо към русо, въпреки че допреди малко беше кестенява. Имаше малко души на кораба и й дадоха каюта само за нея.